Интервю с Пол

Очакваше ли с нетърпение да играеш Стефан като абсолютен гадняр този сезон?

Да, повече от всичко. Искам да играя множество различни герои през живота си и не исках да остана в териотипа, така че за мен е чудесна възможност да направя нещо различо.

Надяваше ли се за това развитие на героя, знаеше ли че ще се случи или беше голяма изненада?

Не. Казах на продуцентите Джули Плек и Кевин Уилямсън „Вижте, наистина бих се радвал да направя нещо.“, и те ми отговориха „Чудесно“ и се съгласиха. Не искаме да се повтаряме – искаме за зрителите да бъде свежо за зрителите.

Ти си изиграл и други фентъзи герои преди Стефан…

Играх Лукас Лутър в „Смолвил“. Участвах в сериал за върколаци на име „Wolf Lake”. А след това участвах в пилотен епизод, който не беше одобрен.

Стефан е голяма промяна от предишният ти герой – Арън в „Паднали ангели“. Когато направи този телевизионен филм, мислеше ли, че ще се превърне в сериал.

Когато заснехме пилотния епизод знаех, че ще е двучасов филм. Знаех, че ще се излъчи и, че качеството на продукцията не е наистина забележително. Не бях сигурен дали могат да си позволят сериал, защото имаше много специални ефекти и екшън сцени. Но не бях напълно изненадан. Беше петият ми пилотен епизод и беше един от добрите.

Беше ли запознат с всички романи на Томас Сниеговски, върху които е базиран „Паднали ангели“?

Признавам си, не бях запознат въобще с книгите. Но побягнах към магазина и взех всичките, за да ги прочета, повечето и той е невероятен писател. Това са хубави книги.

Как би описал Арън?

Един вид затворен, малко мрачен, чувства се неудобно в кожата си, не е сигурен кой е. Не е сигурен в себе си. Той е добра душа, добър човек и е млад. Все още иска да порастне и има отговорности на възрастен, така че според мен има доста на плещите си. Но като цяло мисля, че е силен.

Правиш ли нещо различно в работата си в този жанр в сравнение с работата в обикновена драма?

Мисля, че се свежда повече до собственото ти състояние и до това колко се базираш на реалността. В каквито и ситуации да попадаш, трябва да се базираш на реалността. Трябва да бъдеш човешко същество на Земята, което преживява всичко това. Ако гледаш на ролята си като „О, това е само фантазия,” тогава не влагаш истинска емоция. Не можеш да гледаш предубедено, трябва някакси да се впишеш в нея.

Когато играеш тези неща, правиш ли си аналогии в ума си, примерно „Е, аз не хапя хора, но ако налитах на някого…” или „Не летя, но пък ако карах мотоциклет…” или си мислиш, „Ок, ако съм някой, който лети или хапе хората, така ли ще се
чувствам?”

Интересно е. Не знам дали някога съм го анализирал по такъв начин. Мисля, че много от това е инстинктивно. Наистина се опитвам да си представя какво би било, не за героя ми, а за Пол, какво би било да преживявам тези неща. Затова да, може би използвам аналогии. Мисля, че методите ми се променят, наистина зависи.

Физически, кое е най-трудното нещо, което си правил като актьор? Каскадите, където героят ти стига до свръх височини?

Каскадите с въжета са гадни, мразя ги. Няма да ви лъжа, наистина било. Имате сцена, в която трябва да играете, трябва да сте в роля, а заедно с това изпитвате невероятна болка, където са въжетата, защото цялата ви тежест е на тях. Ужасно е. Всеки, който ви казва, че е забавно ви лъже. Но бих ли го преглътнал и бих ли бил щастлив, когато видя крайния продукт? Да. Но ако питате мен, не е забавно.

Изненадан/доволен/благодарен ли си за огромната фен база, която Дневниците има?

О, господи. Това е сбъдната мечта. Никой не иска да е в шоу за седем години и да няма фенове. Това искаме да правим – да вълнуваме хората от всяка възраст и имам чувството, че Дневниците го прави. Не е само за деца или момичета – да, много го гледат, но го гледат и хора на моята възраст и е хубаво.

Какво би искал хората да очакват от Дневниците на този етап?

Искам просто никой да не предполага какво следва, да не знае какво да очаква от нас или от сценаристите.

Източник: vampirediariesbg.wordpress.com